Колиета са се носили от край време. Те са едни от най-ранните видове накити, носени от хората. Виж повече
Праисторическите хора често са използвали естествени материали като пера, кости, черупки и растения за направата на тогавашните колиета. В древен Вавилон, колиета са се изработвали от корнелиум, лазарут, ахат и злато. Древните шумери пък ги изработват от мъниста и злато. В древен Египет, имало голямо разнообразие на колиета. Египтяните с висок социален статус, носели колиета във формата на яки, изработени от благородни метали, декорирани със скъпоценни камъни. Те се използвали за религиозни, празнични и погребални цели. Дизайните им включвали мъниста нанизани заедно, направени от полускъпоценни камъни, стъкло, керамика и кухи топчета. Златото отливали в най-различни форми като растения, животни и насекоми. Амулетите също взимали участие в декорацията на древните колиета.
От 2000г. пр. н. е. до 400г. пр. н. е. бронзовите амулети с релефен корал са обичайна гледка. В келтска и галска Европа най-популярната огърлица е тежкия и метален тор, изработен най-често от бронз, понякога от злато и сребро, декориран със стъклени или кехлибарени мъниста. Ранните европейски варварски племена носели колиета, изработени от златни и сребърни парчета със сложни детайли и инкрустирано цветно стъкло и полускъпоценни камъни като гранат. В древна Гърция са се носели деликатно изработени колиета, създадени с репусе и преплетени златни нишки. Най-масово използваните цветове били синьо или зелено. Висулките били в животински форми, ваза или амфора, които често завършвали с ресни. Други актуални по онова време колиета били дългите златни вериги с окачени камеи или малки контейнери с парфюм. В древен Рим колиета, заедно с други бижута били характерни за римския елит. Материалите от които били изработени са благородни метали с завършек от скъпоценни или полускъпоценни камъни като кехлибар, перли, аметист, сапфир или диамант. В допълнения често са използвани броеници от перли, златни плочи с емайл от лъскави камъни, поставени в златен филигрин. Голям брой от материалите за направата на тези колиета идва от Близкия изток. По-късно империята е подложена на варварски нашествия, които допринасят за промени в дизайна на тогавашните колиета. Те стават по ярки и пищни. По време на византийската епоха хората са носели най-често колиета от перли или релефни златни колиета декорирани с по-големи и ярки скъпоценни камъни. Саксонските и скандинавки племена изработват колиета предимно от сребро, поради дефицита на злато. По време на Ренесанса било модерно мъжете да носят повече колиета на веднъж, плакети и висулки, а до края на 15-ти век най-богатите мъже носели шарамантни яки, икрустирани със скъпоценни камъни. Жените носели по-опростени златни колиета или такива с перли и мъниста. До края на периода по-големите и богато украсени колиета са обичайни гледки сред богатите, особено в Италия. След 1500г. актуални били дългите перлени колиета със скъпоценни камъни. През втората половина на века започват да се изработват сложни висулки от природни материали като корали и пера. Чокърите също се връщат на мода, като за последно този тип колиета са били носени в древността. През бароковия период малко мъже носели колиета, а жените предпочитали по-деликатни бижута с малки камъни и перли. По-късно през века, след изобретяването на нови техники за рязане на диаманти, за първи път се акцентира върху скъпоценните камъни. Миниатюрите също започват все повече да набират популярност като портретни висулки или медальони. Между 1700г. – 1800г. се появяват и първите имитации на благородни метали и скъпоценни камъни. В началото на века доминиращите стилове в носенето на колиета са кадифена панделка, окачени висулки, колиета тип река, ред големи скъпоценни камъни обвити с по-малки такива. По-бедните хора нямали възможност за колиета от скъпоценни камъни, за това прибягвали до причудливи, колоритни колиета, изработени от имитационни скъпоценни камъни. От 1800г. ниските деколтета на модните по онова време съдебни рокли, довеждат до носенето на големи колиета изработени от ценни материали. В съда на Наполеон Бонапард, хората носели дрехи в древногръдски стил, а бижутата се характеризирали с тънки колиета от нишки, перли или злато, украсени с камеи. През романтичния период модерни били екстравагантните колиета – стегнати, инктрустирани със скъпоценни камъни, обвити в перли. Също така било модерно да се носят брошки с прилепнали панделки до шията. Появяват се колиета, които могат да се регулират от към дължина, а също така и да се сменят камъните или висулките. Императрица Евгения налага голите деколтета с множество огърлици и колиета. Интерес е имало към мозаечни, римски и гръцки бижута, характерни за древността. Вече популярните машинно направени бижута, позволяват притока на евтини имитационни огърлици. От 1910г. до 1970г. Шанел популяризира изключително много носенето на бижута. Движението Арт Деко създава геометрични бижута, които комбинират няколко вида скъпоценни камъни и стомана. До 1960г. бижутата биват износени, което довежда до непрекъснато променящи се стилове и сезонни такива.
Първо определете дали вашият топ изобщо се нуждае от колиета и къде искате да бъде фокуса на Вашето облекло. Например, ако горното Ви облекло е по изчистено и просто, имате нужда от по-големи колиета. Ако имате дълбоко деколте е хубаво да носите малки, фини колиета, с които да запълните празното място. През зимата, когато носите пуловери, жилетки или поло, може да ги комбинирате с дълги фини колиета с голяма висулка или медальон.
Пуловери с V-образно деколте могат да се носят с къси фини, ненатрапчиви колиета. Ако носите разкопчана до деколтето риза, може да я комбинирате с повече от една фина огърлица, но ако е закопчана може да довършите визията си с пищна огърлица под яката.
Когато носите едноцветна рокля със затворено деколте, комбинирайте с големи, пищни огърлици. Ако пък сте избрали рокли, блузи или пуловери с дантела, тогава бъдете много умерена с бижутата. Внимавайте да не прекалите и да не преминете към кича.
Показване на 21 резултата